29 nov 2011, 12:53

Моноспектакъл

974 0 9

 

---

Моноспектакъл


Аз не съм като жените "от класа",
дето в чашата топват устни едва.
С едри глътки наливам в сърцето меласа!
Мога къща за двама с любов да скова!

Ако искам да мисля за теб, не е нужно
да чопля с маникюр слепоочия...
Запалвам цигара и в дима теменужен
плътен те виждам, невинно-порочен!

Без излишна театралност и грим
шутирам съдбата със глезен -
с нов битов сценарий вини да спестим,
да си служим - с езици изплезени.

На каиш да я водя и ден подир ден
тя да чака поредна команда.
Да простира сценичната дрипа от мен
в тайни нощи на звездна веранда...

А вечер, сякаш връзвам с живота облог,
(без цигари и спирт, и така си е кратък)
идвам при теб - мой единствен порок,
на който отдавам сърце... без остатък...

 

---

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усмивки за вас,
    Симеон
    Кадир
    Нина
  • Прекрасно стихотворение с изключителен финал, Стани!
    Завладяващ моноспектакъл си написала.
    Четох го няколко пъти и му се възхитих отново!
    Благодаря ти за прекрасните мигове с твоето творчество!
    Лека вечер, Стани!
  • Пазя го,Саси-никакви цигари и алкохол...
    Оги,радвам се,че хареса...
    Кадир,какво се случва на звездната веранда знаят само участващите...
    Алина,поздрав...
    Джак,на Свами това му е работата!При мен се използва предимно 20,но и 16 е достатъчен да гъделичка фантазиите...
    Благодаря ви и приятна вечер,
    Чоно
    Ники
    Вероника
    Елина
    Илко
    Сиси
  • Браво, Стани!
    Много, много хубаво!
  • !!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...