Моноспектакъл
---
Моноспектакъл
Аз не съм като жените "от класа",
дето в чашата топват устни едва.
С едри глътки наливам в сърцето меласа!
Мога къща за двама с любов да скова!
Ако искам да мисля за теб, не е нужно
да чопля с маникюр слепоочия...
Запалвам цигара и в дима теменужен
плътен те виждам, невинно-порочен!
Без излишна театралност и грим
шутирам съдбата със глезен -
с нов битов сценарий вини да спестим,
да си служим - с езици изплезени.
На каиш да я водя и ден подир ден
тя да чака поредна команда.
Да простира сценичната дрипа от мен
в тайни нощи на звездна веранда...
А вечер, сякаш връзвам с живота облог,
(без цигари и спирт, и така си е кратък)
идвам при теб - мой единствен порок,
на който отдавам сърце... без остатък...
---
© Станислава All rights reserved.
