Моноспектакъл
---
Моноспектакъл
Аз не съм като жените "от класа",
дето в чашата топват устни едва.
С едри глътки наливам в сърцето меласа!
Мога къща за двама с любов да скова!
Ако искам да мисля за теб, не е нужно
да чопля с маникюр слепоочия...
Запалвам цигара и в дима теменужен
плътен те виждам, невинно-порочен!
Без излишна театралност и грим
шутирам съдбата със глезен -
с нов битов сценарий вини да спестим,
да си служим - с езици изплезени.
На каиш да я водя и ден подир ден
тя да чака поредна команда.
Да простира сценичната дрипа от мен
в тайни нощи на звездна веранда...
А вечер, сякаш връзвам с живота облог,
(без цигари и спирт, и така си е кратък)
идвам при теб - мой единствен порок,
на който отдавам сърце... без остатък...
---
© Станислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно стихотворение с изключителен финал, Стани!
Завладяващ моноспектакъл си написала.
Четох го няколко пъти и му се възхитих отново!
Благодаря ти за прекрасните мигове с твоето творчество!
Лека вечер, Стани! -
Пазя го,Саси-никакви цигари и алкохол...
Оги,радвам се,че хареса...
Кадир,какво се случва на звездната веранда знаят само участващите...
Алина,поздрав...
Джак,на Свами това му е работата!При мен се използва предимно 20,но и 16 е достатъчен да гъделичка фантазиите...
Благодаря ви и приятна вечер,
Чоно
Ники
Вероника
Елина
Илко
Сиси -
Браво, Стани!
Много, много хубаво! -
!!!
-
Много ми хареса, Стенли!
-
"А вечер, сякаш връзвам с живота облог,
(без цигари и спирт, и така си е кратък)
идвам при теб - мой единствен порок,
на който отдавам сърце... без остатък..."
Много ми хареса!
-
Страхотно, Стенли! Ако животът е сцена, ти си добър режисьор!
-
много хубав финал и стихотворение,браво,Стани
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Симеон
Кадир
Нина