30 oct 2021, 9:15

Море

  Poesía » Otra
977 1 3

Уморени са чайките в края на лятото,

по пясъка двете следи не личат 

вятърът грабна вълните в морето -

сърдито захвърли ги в немия бряг.

 

До вчера бе весело, шарено, златно 

изпъстрено с нежност,усмивки, любов...

А днес е студено, а днес е самотно 

сякаш за миг всичко стана на прах.

 

Някой ограби морето без жалост 

остави го голо с ранено сърце .

Взе топлината, песъчинките малки,

лъчите, дъхът и мечтите му взе.

 

Да плаче остави го -без ласка, без песен 

отринато, жалко, само...

Но пак ще е лято, ще танцуват със слънцето,

по-красив и добър ще бъде светът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тони Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...