30.10.2021 г., 9:15

Море

965 1 3

Уморени са чайките в края на лятото,

по пясъка двете следи не личат 

вятърът грабна вълните в морето -

сърдито захвърли ги в немия бряг.

 

До вчера бе весело, шарено, златно 

изпъстрено с нежност,усмивки, любов...

А днес е студено, а днес е самотно 

сякаш за миг всичко стана на прах.

 

Някой ограби морето без жалост 

остави го голо с ранено сърце .

Взе топлината, песъчинките малки,

лъчите, дъхът и мечтите му взе.

 

Да плаче остави го -без ласка, без песен 

отринато, жалко, само...

Но пак ще е лято, ще танцуват със слънцето,

по-красив и добър ще бъде светът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...