Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
20 may 2008, 9:05

Море 

  Poesía » De amor
1218 0 9
Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.

Една жена пред себе като огън,
седя пред мене, търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…

зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
насред морето я понесох,
към сърцето си, изпълнено с мъгла.

„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам…
Кажи, приятелю, сега къде?”

Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се…
Нека срещне момъка красив.

И там, на утрото да се събуди,
в прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…

© Рефицул Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??