Море
Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.
Една жена пред себе като огън,
седя пред мене, търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…
зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
насред морето я понесох,
към сърцето си, изпълнено с мъгла.
„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам…
Кажи, приятелю, сега къде?”
Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се…
Нека срещне момъка красив.
И там, на утрото да се събуди,
в прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.
Една жена пред себе като огън,
седя пред мене, търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…
зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
насред морето я понесох,
към сърцето си, изпълнено с мъгла.
„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам…
Кажи, приятелю, сега къде?”
Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се…
Нека срещне момъка красив.
И там, на утрото да се събуди,
в прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Рефицул Все права защищены
и аз имам много въпроси...
