Jolly_Roger (Рефицул)
58 392
20.05.2008 г., 9:05 ч.

Море 

  Поезия » Любовна
1095 0 9
Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.

Една жена пред себе като огън,
седя пред мене, търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…

зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
насред морето я понесох,
към сърцето си, изпълнено с мъгла.

„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам…
Кажи, приятелю, сега къде?”

Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се…
Нека срещне момъка красив.

И там, на утрото да се събуди,
в прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…

© Рефицул Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??