nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 486
29 oct 2007, 9:16

Море 

  Poesía » Del paisaje
991 2 8

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега, от слънце озарена.
Като омайна самодива - от теб, море,
завинаги пленена.

И с поглед, вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те, останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва: - Остани?...

 

 

© Надя Уорендър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??