Море
Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега, от слънце озарена.
Като омайна самодива - от теб, море,
завинаги пленена.
И с поглед, вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.
Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те, останала без дъх.
Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва: - Остани?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надя Уорендър Todos los derechos reservados
