nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 486
Oct 29, 2007, 9:16 AM

Море 

  Poetry » Landscape
993 2 8

Мокър пясък и вълни пенливи,
тичам по брега, от слънце озарена.
Като омайна самодива - от теб, море,
завинаги пленена.

И с поглед, вперен в дълбините
и в таз вълшебна морска синева.
Очите ми попиват жадно,
неземната ти красота.

Застанала високо на скалите,
омаяна от твоя морски дъх.
А вятъра играе си с косите ми
и гледам те, останала без дъх.

Мечтая да се слея със вълните
и да потъна в твойте дълбини.
Не си ли ти морето на мечтите,
което ми нашепва: - Остани?...

 

 

© Надя Уорендър All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??