15 ago 2008, 21:56

Море 

  Poesía » Otra
710 0 10

Ширнат хоризонт -

с бял гребен

носи се вълната,

а аз обичам дивото

у теб,

джунглата,

която на брега изхвърляш...

обичам,

вълна,

вълната да надскача -

от утробата

набъбнал мускул,

а после като фалос

отпуска се,

разбива се на пяна,

оттичайки се

в шушнещите пясъци...

душата си

пред теб поставям -

като огледало -

толкова тъга и няма нежност

отразява...

осведомено си,

премигваш -

като зелено водорасло...

едногодишно...

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??