Aug 15, 2008, 9:56 PM

Море 

  Poetry » Other
707 0 10

Ширнат хоризонт -

с бял гребен

носи се вълната,

а аз обичам дивото

у теб,

джунглата,

която на брега изхвърляш...

обичам,

вълна,

вълната да надскача -

от утробата

набъбнал мускул,

а после като фалос

отпуска се,

разбива се на пяна,

оттичайки се

в шушнещите пясъци...

душата си

пред теб поставям -

като огледало -

толкова тъга и няма нежност

отразява...

осведомено си,

премигваш -

като зелено водорасло...

едногодишно...

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??