15.08.2008 г., 21:56 ч.

Море 

  Поезия » Друга
752 0 10

Ширнат хоризонт -

с бял гребен

носи се вълната,

а аз обичам дивото

у теб,

джунглата,

която на брега изхвърляш...

обичам,

вълна,

вълната да надскача -

от утробата

набъбнал мускул,

а после като фалос

отпуска се,

разбива се на пяна,

оттичайки се

в шушнещите пясъци...

душата си

пред теб поставям -

като огледало -

толкова тъга и няма нежност

отразява...

осведомено си,

премигваш -

като зелено водорасло...

едногодишно...

© Дима Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??