Море
Ширнат хоризонт -
с бял гребен
носи се вълната,
а аз обичам дивото
у теб,
джунглата,
която на брега изхвърляш...
обичам,
вълна,
вълната да надскача -
от утробата
набъбнал мускул,
а после като фалос
отпуска се,
разбива се на пяна,
оттичайки се
в шушнещите пясъци...
душата си
пред теб поставям -
като огледало -
толкова тъга и няма нежност
отразява...
осведомено си,
премигваш -
като зелено водорасло...
едногодишно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
