Танцът на белосините вълни

напомня  за нещо старо и познато.

Носталгията като дъжд вали,

сълзи в очите образуват ято.

Прибирам се в родния си град,

за да се заредя с капки свежест.

Потъвам в крайбрежния му свят

и вдишвам силно цялата му прелест.

Целува ме красивия му бриз

и неговият полъх ме зарежда.

За някои морето е каприз.

За мен то е вяра и надежда.

Имам нужда от неговата прегръдка,

за да съм силна някъде далеч.

Море отдушник - моята вярна хрътка,

разбираща без действия и реч.