23.11.2013 г., 21:49

Море

1.1K 0 0

Танцът на белосините вълни

напомня  за нещо старо и познато.

Носталгията като дъжд вали,

сълзи в очите образуват ято.

Прибирам се в родния си град,

за да се заредя с капки свежест.

Потъвам в крайбрежния му свят

и вдишвам силно цялата му прелест.

Целува ме красивия му бриз

и неговият полъх ме зарежда.

За някои морето е каприз.

За мен то е вяра и надежда.

Имам нужда от неговата прегръдка,

за да съм силна някъде далеч.

Море отдушник - моята вярна хрътка,

разбираща без действия и реч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Дечевска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...