Танцът на белосините вълни
напомня за нещо старо и познато.
Носталгията като дъжд вали,
сълзи в очите образуват ято.
Прибирам се в родния си град,
за да се заредя с капки свежест.
Потъвам в крайбрежния му свят
и вдишвам силно цялата му прелест.
Целува ме красивия му бриз
и неговият полъх ме зарежда.
За някои морето е каприз.
За мен то е вяра и надежда.
Имам нужда от неговата прегръдка,
за да съм силна някъде далеч.
Море отдушник - моята вярна хрътка,
разбираща без действия и реч.
© Мариета Дечевска Всички права запазени