Море и въздух
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.
Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.
Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.
Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.
Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.
ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.
Гората
шепне, че ме чака
водата.
Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.
Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.
Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.
Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.
ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados
