Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
Jul 30, 2007, 2:29 PM

Море и въздух

  Poetry
858 0 5
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.

Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.

Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.

Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.

Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.


ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0