Море и въздух
Гората
шепне, че ме чака
водата.
Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.
Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.
Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.
Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.
ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
