30.07.2007 г., 14:29

Море и въздух

863 0 5
Тръгвам по асфалта.
Гората
шепне, че ме чака
водата.

Сядам на високо.
Морето
влива сенчест бриз във
сърцето.

Лодка обикаля.
Чадъри
пазят бяла плът от
кахъри.

Капят водорасли.
От мъка
островът се губи
в разлъка.

Птици върху камък.
Не искам
въздуха с мечти да
притискам.


ПП: Много ми липсвате! Като се върна от морето, ще ви чета по-редовно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....