3 dic 2013, 8:00

Море - Любов - Луна

1.8K 0 21

Наистина, таз вечер съм красива,
аз винаги такава съм била!
И съществувам, и съм жива -
не просто някаква жена.

Аз толкова отдавна те очаквах,
пресъхнаха очите ми от взор
и често тихичко поплаквах -
с вълните плачехме, във хор.

Сега съм тук и съм щастлива
положила глава на твойта гръд.
Като река в море се вливам,
а утрото да си остане там, отвъд.

И нека бъдем само двама -
две пишещи поезия деца
(с коси по–бели и от слама),
по пясъка – МОРЕ – ЛЮБОВ – ЛУНА!

Провокирано от ""Тази вечер си особено красива" на  Brezar111 (Людмил Нешев)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е целта!
  • Подейства ми сгряващо и ме усмихна. Поздравления, Валка!
  • Благодаря ви, за споделеното мнение!
  • !простичко казано. разбираемо. без никакви излишъци. пък се усеща всичко. допадна ми!
  • Аз също благодаря, Людмил! В нашите произведения има всякакви чувства.Ние сме хора чувствителни и по този начин ги изразяваме.Дали истински, или фантазии, всеки сам си знае, важното е да умееш по най - подходящият начин да ги изразиш.
    Хубав и спорен да е денят ти!
    Благодаря, че ме "посети", Ками!Светлинка и обич, за теб!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...