24 may 2009, 16:03

Море от чувста

864 0 0

Всеки ден на брега на сърцето

аз стоя и чакам вълните

да изплуват от морето, което

удави на всички душите.

 

Всяка вълна е сълза.

Тя трудно в морето се връща,

защото това, което искам сега,

никой не може да отвръща.

 

Омраза, щастие, любов,

искам да тръгна по пътя нов,

но това, което ме спира

е споменът за теб, който никога не умира!

 

Чакам да отплуват вълните,

да изминат някак си дните.

И отново погледа ти да срещна,

да видя слънцето отсреща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...