May 24, 2009, 4:03 PM

Море от чувста

  Poetry » Love
861 0 0

Всеки ден на брега на сърцето

аз стоя и чакам вълните

да изплуват от морето, което

удави на всички душите.

 

Всяка вълна е сълза.

Тя трудно в морето се връща,

защото това, което искам сега,

никой не може да отвръща.

 

Омраза, щастие, любов,

искам да тръгна по пътя нов,

но това, което ме спира

е споменът за теб, който никога не умира!

 

Чакам да отплуват вълните,

да изминат някак си дните.

И отново погледа ти да срещна,

да видя слънцето отсреща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...