24 мая 2009 г., 16:03

Море от чувста

865 0 0

Всеки ден на брега на сърцето

аз стоя и чакам вълните

да изплуват от морето, което

удави на всички душите.

 

Всяка вълна е сълза.

Тя трудно в морето се връща,

защото това, което искам сега,

никой не може да отвръща.

 

Омраза, щастие, любов,

искам да тръгна по пътя нов,

но това, което ме спира

е споменът за теб, който никога не умира!

 

Чакам да отплуват вълните,

да изминат някак си дните.

И отново погледа ти да срещна,

да видя слънцето отсреща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...