Есен, нашепваща тъга.
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука –
о, да – вода за жадната земя!
Кръшен смях за някого заслуга –
ах, любов, угаснал стар вулкан!
Нощес насън ще ви гостувам,
на тебе есен и на теб небе,
на теб Живот, в който плувам
без да зная вече накъде... ...