valqka (Валентин Василев)
515 2124
18 окт. 2016 г., 15:28

Море си ... 

  Поэзия
320 0 2

Есен, нашепваща тъга.

Ех, златолистно ти, момиче!

Небе, облачно с дъга.

Ох, полет невъзможен птичи!

Дъжд плющи и дрънчи в олука –

о, да – вода за жадната земя!

Кръшен смях за някого заслуга –

ах, любов, угаснал стар вулкан!

Нощес насън ще ви гостувам,

на тебе есен и на теб небе,

на теб Живот, в който плувам

без да зная вече накъде...

Ти море си  бурно и дълбоко,

реки поело от сълзите на човека –

как раните болят от твойта сол,

ще боля нощес и аз! Но нека...

лайкван и облайван, давен и изплуващ,

до зори ще се въртя в мъртвата ти хватка,

докато вълна последна ме захлупи –

ех, вълна със пяна! Моя милост – капка...

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на отбилите се тук!
  • "Ти море си бурно и дълбоко,
    реки поело от сълзите на човека-
    как раните болят от твойта сол,
    ще боля нощес и аз.Но нека..."Вълнуващо стихотворение!Поздрав!
Предложения
: ??:??