Загледах се в морените,

на Рила във морените.

Разгледах дните си

и спомних си за двама ни.

Небето

отражение е на морените,

а аз цяла – на душите ни, сломените.

Теб те няма днес

там, във висините си

сама съм всеки ден,

сама съм във креслото си.

Писмо ти пиша пак

да ти разкажа за морените,

добре са те и са си тук,

сълза отрониха, за теб, за мене

и за никой друг.

Като стар самотен скрин

сама говоря на морените,

за теб разказвам им, за мен

и за страшното ти нямане.

Няма те, но свикнах със това,

доколкото да свикнеш е възможно,

ще бързам да си вземеме довиждане,

да дойда аз

завинаги при теб на свиждане.