Загледах се в морените,
на Рила във морените.
Разгледах дните си
и спомних си за двама ни.
Небето,
отражение е на морените,
а аз цяла – на душите ни, сломените.
Теб те няма днес,
там във висините си.
Сама съм всеки ден,
сама съм във креслото си.
Писмо ти пиша пак ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация