29 ago 2006, 14:05

Морето

  Poesía
1.1K 0 2
Земя и небе се сливат в морето,
подават ръце и вадят сърцето.
Очите заспиват - не виждат лицето,
сълзите изстиват и падат в морето...

обгръщам те с устни и пия морето,
със пръсти студени пак милвам сърцето.
Отварям очи и поглеждам лицето,
което изпива сълзите в морето...

видях как се слива сърце със сърцето,
как пръсти докосват със нежност лицето,
видях как се върна във мене морето...
как тихо се сля със земята
небето...

                                                  18.12.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Магдалена! Ще обмисля предложението ти и ще се опитам да предам идеята на този ред с нещо по подходящо! Поздрав!
  • Страхотен замисъл и ритъм.
    Не ми хареса единствено "подават ръце и вадят сърцето" - някак си не ми се връзва земята и небето се вливат в морето , подават си ръце и вадят нечие сърце.
    Опитай да замениш този ред с нещо друго.
    Успех! /5/

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...