Морето болка не изпитва
за влюбени и ранени души.
За чувства слаби и за чувства крайни,
като хляб с него и ти се нахрани.
Море красиво за много жадни,
море, което виждало е какво ли не.
На влюбените целувките омайни,
на самотен мъж разбитото сърце.
Море, което знае твърде много,
море, обичано от хиляди сърца.
Плували са в него много грешни
и други, по-чисти от сълза.
Но морето болка не изпитва
(за разлика от моето сърце).
И когато някой го обикне,
все към него го влече...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ванеса Todos los derechos reservados