Sep 27, 2008, 3:58 PM

Морето болка не изпитва

  Poetry
1.1K 0 6
Едно море, изплетено в тайни
за влюбени и ранени души.
За чувства слаби и за чувства крайни,
като хляб с него и ти се нахрани.

Море красиво за много жадни,
море, което виждало е какво ли не.
На влюбените целувките омайни,
на самотен мъж разбитото сърце.

Море, което знае твърде много,
море, обичано от хиляди сърца.
Плували са в него много грешни
и други, по-чисти от сълза.

Но морето болка не изпитва
(за разлика от моето сърце).
И когато някой го обикне,
все към него го влече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...