5 mar 2008, 15:21

Морето е една сълза

  Poesía
759 0 11
Морето е една сълза.
Между небето и земята.
Някак в мъката изгря
танцът на тъгата.
Небето е една мечта.
На мъжа. И на жената.
Но, уви, реалността
все стои си на земята.
Кажи! Кажи сега!
Ще дойде ли зората -
щом полагам пак глава
самотен сред цветята?
Плача тихо през нощта.
Като изгубен във гората.
В мене плаче и света -
цял излива си душата.
Вървя си тихо край брега.
Нежно шепне ми водата.
Че морето е една сълза.

Между небето и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...