5 mar 2008, 15:21

Морето е една сълза

  Poesía
752 0 11
Морето е една сълза.
Между небето и земята.
Някак в мъката изгря
танцът на тъгата.
Небето е една мечта.
На мъжа. И на жената.
Но, уви, реалността
все стои си на земята.
Кажи! Кажи сега!
Ще дойде ли зората -
щом полагам пак глава
самотен сред цветята?
Плача тихо през нощта.
Като изгубен във гората.
В мене плаче и света -
цял излива си душата.
Вървя си тихо край брега.
Нежно шепне ми водата.
Че морето е една сълза.

Между небето и земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...