Морето е една сълза
Морето е една сълза.
Между небето и земята.
Някак в мъката изгря
танцът на тъгата.
Небето е една мечта.
На мъжа. И на жената.
Но, уви, реалността
все стои си на земята.
Кажи! Кажи сега!
Ще дойде ли зората -
щом полагам пак глава
самотен сред цветята?
Плача тихо през нощта.
Като изгубен във гората.
В мене плаче и света -
цял излива си душата.
Вървя си тихо край брега.
Нежно шепне ми водата.
Че морето е една сълза.
Между небето и земята.
Някак в мъката изгря
танцът на тъгата.
Небето е една мечта.
На мъжа. И на жената.
Но, уви, реалността
все стои си на земята.
Кажи! Кажи сега!
Ще дойде ли зората -
щом полагам пак глава
самотен сред цветята?
Плача тихо през нощта.
Като изгубен във гората.
В мене плаче и света -
цял излива си душата.
Вървя си тихо край брега.
Нежно шепне ми водата.
Че морето е една сълза.
Между небето и земята.
© Валери Шуманов All rights reserved.
