11 ago 2007, 14:28

МОРГА 

  Poesía
678 0 0
Нищо не ме изненадва -
тънките погледи се разтоварват,
гледайки другите - ЗЯПАЙКИ!!!
Дали съм труден за разбиране?
Заклейми ме както искаш,
мислиш ли трезво,
когато ме питаш искам ли нещо?
Спешно ми трябва нова душа!!!
И дори да греша, аз не искам човешка;
такава си имах и кимах склонено достатъчно дълго -
изтръгнах я зверски
и тя се превърна
в изсъхнала морга!
Аз не можех много, но много исках да мога!
Описание: силует!
Вече бях и призрак безцветен, да
и това преживях,
и всичката дрога,
и всичките сълзи,
и безсънните нощи,
че даже и всичкия грях на света!
С една дума - НУЛА!
Не разбрах и нищо
от всичкото нещо,
което се стовари върху моя живот -
ех, такъв съм си, празен, но вечен,
вчерашен, днешен и утрешен - ДО ЖИВОТ!
Ако можех да мога, аз щях и да искам -
може би тяло
и сянка дори!
Сега ще си легна
и тихо ще моля
за нова спринцовка -
с меланхолия!
ВСИЧКИ,
ЗА КОИТО БЯХ,
ЩЕ ЗАПЛАТЯТ С НЕВИННАТА МИ ПРАХ!

© Икабод Крейн Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??