Aug 11, 2007, 2:28 PM

МОРГА

  Poetry
1K 0 0
Нищо не ме изненадва -
тънките погледи се разтоварват,
гледайки другите - ЗЯПАЙКИ!!!
Дали съм труден за разбиране?
Заклейми ме както искаш,
мислиш ли трезво,
когато ме питаш искам ли нещо?
Спешно ми трябва нова душа!!!
И дори да греша, аз не искам човешка;
такава си имах и кимах склонено достатъчно дълго -
изтръгнах я зверски
и тя се превърна
в изсъхнала морга!
Аз не можех много, но много исках да мога!
Описание: силует!
Вече бях и призрак безцветен, да
и това преживях,
и всичката дрога,
и всичките сълзи,
и безсънните нощи,
че даже и всичкия грях на света!
С една дума - НУЛА!
Не разбрах и нищо
от всичкото нещо,
което се стовари върху моя живот -
ех, такъв съм си, празен, но вечен,
вчерашен, днешен и утрешен - ДО ЖИВОТ!
Ако можех да мога, аз щях и да искам -
може би тяло
и сянка дори!
Сега ще си легна
и тихо ще моля
за нова спринцовка -
с меланхолия!
ВСИЧКИ,
ЗА КОИТО БЯХ,
ЩЕ ЗАПЛАТЯТ С НЕВИННАТА МИ ПРАХ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...