Aug 11, 2007, 2:28 PM

МОРГА

  Poetry
1K 0 0
Нищо не ме изненадва -
тънките погледи се разтоварват,
гледайки другите - ЗЯПАЙКИ!!!
Дали съм труден за разбиране?
Заклейми ме както искаш,
мислиш ли трезво,
когато ме питаш искам ли нещо?
Спешно ми трябва нова душа!!!
И дори да греша, аз не искам човешка;
такава си имах и кимах склонено достатъчно дълго -
изтръгнах я зверски
и тя се превърна
в изсъхнала морга!
Аз не можех много, но много исках да мога!
Описание: силует!
Вече бях и призрак безцветен, да
и това преживях,
и всичката дрога,
и всичките сълзи,
и безсънните нощи,
че даже и всичкия грях на света!
С една дума - НУЛА!
Не разбрах и нищо
от всичкото нещо,
което се стовари върху моя живот -
ех, такъв съм си, празен, но вечен,
вчерашен, днешен и утрешен - ДО ЖИВОТ!
Ако можех да мога, аз щях и да искам -
може би тяло
и сянка дори!
Сега ще си легна
и тихо ще моля
за нова спринцовка -
с меланхолия!
ВСИЧКИ,
ЗА КОИТО БЯХ,
ЩЕ ЗАПЛАТЯТ С НЕВИННАТА МИ ПРАХ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Икабод Крейн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...