11.08.2007 г., 14:28

МОРГА

1K 0 0
Нищо не ме изненадва -
тънките погледи се разтоварват,
гледайки другите - ЗЯПАЙКИ!!!
Дали съм труден за разбиране?
Заклейми ме както искаш,
мислиш ли трезво,
когато ме питаш искам ли нещо?
Спешно ми трябва нова душа!!!
И дори да греша, аз не искам човешка;
такава си имах и кимах склонено достатъчно дълго -
изтръгнах я зверски
и тя се превърна
в изсъхнала морга!
Аз не можех много, но много исках да мога!
Описание: силует!
Вече бях и призрак безцветен, да
и това преживях,
и всичката дрога,
и всичките сълзи,
и безсънните нощи,
че даже и всичкия грях на света!
С една дума - НУЛА!
Не разбрах и нищо
от всичкото нещо,
което се стовари върху моя живот -
ех, такъв съм си, празен, но вечен,
вчерашен, днешен и утрешен - ДО ЖИВОТ!
Ако можех да мога, аз щях и да искам -
може би тяло
и сянка дори!
Сега ще си легна
и тихо ще моля
за нова спринцовка -
с меланхолия!
ВСИЧКИ,
ЗА КОИТО БЯХ,
ЩЕ ЗАПЛАТЯТ С НЕВИННАТА МИ ПРАХ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...