29 mar 2012, 0:23

Морска нощ 

  Poesía
464 0 9

Безпир очите се унасят

и стонове дъхът краде.

Мъглата сенките отнася,

отразени в тихото море.

 

И шепот леко ме докосва,

в косите ми звезди от лед.

Луната с поглед омагьосва,

а времето брои безчет.

 

Земята е покрита цяла

с воала черен на нощта

и бледият светлик на фара

припомня само за деня.

© Светла Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??