Mar 29, 2012, 12:23 AM

Морска нощ 

  Poetry
462 0 9

Безпир очите се унасят

и стонове дъхът краде.

Мъглата сенките отнася,

отразени в тихото море.

 

И шепот леко ме докосва,

в косите ми звезди от лед.

Луната с поглед омагьосва,

а времето брои безчет.

 

Земята е покрита цяла

с воала черен на нощта

и бледият светлик на фара

припомня само за деня.

© Светла Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??