29.03.2012 г., 0:23 ч.

Морска нощ 

  Поезия
463 0 9

Безпир очите се унасят

и стонове дъхът краде.

Мъглата сенките отнася,

отразени в тихото море.

 

И шепот леко ме докосва,

в косите ми звезди от лед.

Луната с поглед омагьосва,

а времето брои безчет.

 

Земята е покрита цяла

с воала черен на нощта

и бледият светлик на фара

припомня само за деня.

© Светла Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??