Безпир очите се унасят
и стонове дъхът краде.
Мъглата сенките отнася,
отразени в тихото море.
И шепот леко ме докосва,
в косите ми звезди от лед.
Луната с поглед омагьосва,
а времето брои безчет.
Земята е покрита цяла
с воала черен на нощта
и бледият светлик на фара
припомня само за деня.
© Светла Димитрова Все права защищены