Морска плесница
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето?
Изчезнал бе блясъка на една вълна.
И после втора, последва я от сърцето
и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта.
Със грохот простенва щом това разбра,
последва ги с бясна морска стихия.
Доразби, излови всичките им планове на мига,
заключи завинаги чувствата им от страстната нощна магия.
А тях ги целуваше стар приятел - брега,
преди да се превърнат в кристали-сълзави.
Морето сякаш пак това не разбра,
издигна се и мощна плесница върху тях стовари,
После ги дръпна към себе си към вътрешността
и вълните притихнаха умъртвени.
Дълбоко в морето заживяха тъжно така,
докато един ден някой не се реши да ги избави.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados
