Морска плесница
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето?
Изчезнал бе блясъка на една вълна.
И после втора, последва я от сърцето
и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта.
Със грохот простенва щом това разбра,
последва ги с бясна морска стихия.
Доразби, излови всичките им планове на мига,
заключи завинаги чувствата им от страстната нощна магия.
А тях ги целуваше стар приятел - брега,
преди да се превърнат в кристали-сълзави.
Морето сякаш пак това не разбра,
издигна се и мощна плесница върху тях стовари,
После ги дръпна към себе си към вътрешността
и вълните притихнаха умъртвени.
Дълбоко в морето заживяха тъжно така,
докато един ден някой не се реши да ги избави.
© Светлана Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
meteor (Perpetuum Mobile) - чудесно е, мелодично и ритмично!
А тях целуваше приятел стар - брега,
прераждайки ги в бляскави кристали,
Прииждаше морето вълнА подир вълнА,
плесницата си мощна върху тях стовари, -
Няма невъзможни неща в поезията, но има невъзможни начини за нейното изпълнение
-
Хареса ми фабулата, но не и начина, по който е написано.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
красива мистика за тях бе тя,
И криеха дълбоко те сълзите,
копнеейки за кръглата Луна...
Дали разбираше това, морето?
Изчезнала бе тъжната вълна.
И после втора му сломи сърцето
Дали това направи любовта?
С грохот реагира властелина,
стихия морска луда побесня
Разби надежди и любов в мига
Заключи чувства, страсти и Съдба ..."
"А тях целуваше приятел стар - брега,
прераждайки ги в бляскави кристали,
Прииждаше морето вълнА подир вълнА,
плесницата си мощна върху тях стовари,"
Чудесни асистенти сте - усмихнахте ме