Морска плесница
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето?
Изчезнал бе блясъка на една вълна.
И после втора, последва я от сърцето
и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта.
Със грохот простенва щом това разбра,
последва ги с бясна морска стихия.
Доразби, излови всичките им планове на мига,
заключи завинаги чувствата им от страстната нощна магия.
А тях ги целуваше стар приятел - брега,
преди да се превърнат в кристали-сълзави.
Морето сякаш пак това не разбра,
издигна се и мощна плесница върху тях стовари,
После ги дръпна към себе си към вътрешността
и вълните притихнаха умъртвени.
Дълбоко в морето заживяха тъжно така,
докато един ден някой не се реши да ги избави.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
