21 dic 2006, 5:47

Морска пяна

  Poesía
1.3K 0 5
Слънчевите зайчета се гонят,
като хлапета в моите коси,
вятър сълзите застинали прогони,
усмивка плаха пролетта ми подари...
Подгонено от бризове далечни
в бяло се облече моето море
и скрити в него хиляди надежди
разливат се по пясъчните брегове...
С воали днес морето се покрива
и готви се за идващата нощ,
и болката в очите ми измива...
Солена обич... разлюляна мощ...
В тъмнината хладна влюбени се губят
и стихват стъпките в нощта...
Звездите песъчинките целуват,
отива си замислено денят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...