Dec 21, 2006, 5:47 AM

Морска пяна

  Poetry
1.3K 0 5
Слънчевите зайчета се гонят,
като хлапета в моите коси,
вятър сълзите застинали прогони,
усмивка плаха пролетта ми подари...
Подгонено от бризове далечни
в бяло се облече моето море
и скрити в него хиляди надежди
разливат се по пясъчните брегове...
С воали днес морето се покрива
и готви се за идващата нощ,
и болката в очите ми измива...
Солена обич... разлюляна мощ...
В тъмнината хладна влюбени се губят
и стихват стъпките в нощта...
Звездите песъчинките целуват,
отива си замислено денят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Стефчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...