30 may 2012, 11:19

Морска сирена

700 0 0

Тя е красива, с любов обгърната живее,
прегръща миговете с радост и се смее,
но взема тихичко и от другите тъгата,
поема, разплакана разтегля я в душата.
Тя морската сирена от себе си раздава,
водата тъй свещена самата заслужава,
но пълни я със сълзите си и ни я връща,
че всеки жаден да може да я поглъща.
Тя врекла се е също във любов неземна.
И гледа го от скалите, той я превзема -
събира със любов приказки всевишни  
и нощем носи ù ги с “Моля те, вдишни”.
Тя в красива приказка света повела,
разхожда ни там, самата се е вплела.
С делфини нощем сиянието ù плува,
любовта с червени устни ни целува.
Тя за всички хора е олицетворение,
с отдадения си живот е поясът спасение.
От калта ни чисти, лъчи вдъхновение
и творят я като божествено творение.

 

Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...