30.05.2012 г., 11:19

Морска сирена

694 0 0

Тя е красива, с любов обгърната живее,
прегръща миговете с радост и се смее,
но взема тихичко и от другите тъгата,
поема, разплакана разтегля я в душата.
Тя морската сирена от себе си раздава,
водата тъй свещена самата заслужава,
но пълни я със сълзите си и ни я връща,
че всеки жаден да може да я поглъща.
Тя врекла се е също във любов неземна.
И гледа го от скалите, той я превзема -
събира със любов приказки всевишни  
и нощем носи ù ги с “Моля те, вдишни”.
Тя в красива приказка света повела,
разхожда ни там, самата се е вплела.
С делфини нощем сиянието ù плува,
любовта с червени устни ни целува.
Тя за всички хора е олицетворение,
с отдадения си живот е поясът спасение.
От калта ни чисти, лъчи вдъхновение
и творят я като божествено творение.

 

Vacuum

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Влади Мир Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...