14 nov 2010, 21:36

Морски аромат

  Poesía
895 0 3

Вълните в брега се разбиват.

Разделят се със мидите,

но не умират.

Дишат... и пак показват силата си

пред делфините и водните змии.

Движат се плавно, но не спират.

Искат да опитат стремежа на дъното,

вкуса на бреговата линия,

пяната на Диалектиката.

Да си отчупят парченце скала,

което да се носи свободно със тях.

А после... ще се доближат до Небето.

Ще си поиграят с Вятъра,

ще докоснат Луната,

усмихвайки се на Твореца,

а на Ангела-Пазител –

ще подарят парченцето Слава.

 

14.11.2010г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...