14 nov 2010, 21:36

Морски аромат

  Poesía
892 0 3

Вълните в брега се разбиват.

Разделят се със мидите,

но не умират.

Дишат... и пак показват силата си

пред делфините и водните змии.

Движат се плавно, но не спират.

Искат да опитат стремежа на дъното,

вкуса на бреговата линия,

пяната на Диалектиката.

Да си отчупят парченце скала,

което да се носи свободно със тях.

А после... ще се доближат до Небето.

Ще си поиграят с Вятъра,

ще докоснат Луната,

усмихвайки се на Твореца,

а на Ангела-Пазител –

ще подарят парченцето Слава.

 

14.11.2010г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...