Nov 14, 2010, 9:36 PM

Морски аромат

  Poetry
893 0 3

Вълните в брега се разбиват.

Разделят се със мидите,

но не умират.

Дишат... и пак показват силата си

пред делфините и водните змии.

Движат се плавно, но не спират.

Искат да опитат стремежа на дъното,

вкуса на бреговата линия,

пяната на Диалектиката.

Да си отчупят парченце скала,

което да се носи свободно със тях.

А после... ще се доближат до Небето.

Ще си поиграят с Вятъра,

ще докоснат Луната,

усмихвайки се на Твореца,

а на Ангела-Пазител –

ще подарят парченцето Слава.

 

14.11.2010г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Неделчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...