14 нояб. 2010 г., 21:36

Морски аромат

888 0 3

Вълните в брега се разбиват.

Разделят се със мидите,

но не умират.

Дишат... и пак показват силата си

пред делфините и водните змии.

Движат се плавно, но не спират.

Искат да опитат стремежа на дъното,

вкуса на бреговата линия,

пяната на Диалектиката.

Да си отчупят парченце скала,

което да се носи свободно със тях.

А после... ще се доближат до Небето.

Ще си поиграят с Вятъра,

ще докоснат Луната,

усмихвайки се на Твореца,

а на Ангела-Пазител –

ще подарят парченцето Слава.

 

14.11.2010г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...