Безлюден е брегът каменист
сред крясъка на морски птици.
Оглежда се морето синьо
в искрящите твои зеници...
По мокрия пясък остават
следите от мен и нощта.
Припряно вълните ги трият,
аз миг ли бях или мечта?!
Солта ми устните изгаря
изтръпнали от морски бриз.
Нощта се стапя и догаря,
любов ли бях или каприз?!
Самотен лъч деня пробуди,
зората златен шлейф тъче
и ти с целувка ме събуди
свидетел е безкрайното море....
© Nina Toshich Todos los derechos reservados