Безлюден е брегът каменист
сред крясъка на морски птици.
Оглежда се морето синьо
в искрящите твои зеници...
По мокрия пясък остават
следите от мен и нощта.
Припряно вълните ги трият,
аз миг ли бях или мечта?!
Солта ми устните изгаря
изтръпнали от морски бриз.
Нощта се стапя и догаря,
любов ли бях или каприз?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация