Безлюден е брегът каменист
сред крясъка на морски птици.
Оглежда се морето синьо
в искрящите твои зеници...
По мокрия пясък остават
следите от мен и нощта.
Припряно вълните ги трият,
аз миг ли бях или мечта?!
Солта ми устните изгаря
изтръпнали от морски бриз.
Нощта се стапя и догаря,
любов ли бях или каприз?!
Самотен лъч деня пробуди,
зората златен шлейф тъче
и ти с целувка ме събуди
свидетел е безкрайното море....
© Nina Toshich All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
